Речник на думите в българския език

мн. заеми, (два) заема, м.
1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане.
2. Кредит от банка. Безлихвен заем.

Библейско тълкуване: Господ, като притежател на земята дадена на евреите, изискваше от тях, като едно условие за употребяването й, да дават на заем щедро на бедните си братя. Ако се вземеше залог за един заем, то трябваше да стане съобразно с милостни узаконения - Из. 22:25,27; Вт. 15:1-11, 23:19,20, 24:6,10-13,17. Тази Моисеева наредба, трябва и днес да се приеме, като основен камък в нашите закони за имот; и никой, който вярва в Бога, не бива да се отнася със сиромахът като господар, но само като настойник на Господаря, и да употребява имота му както се изисква от него. В този дух, нашия Спасител заповяда да даваме на заем, даже на враговете си, и без да се надяваме да ни се върне назад - Лк. 6:34,35.

Банков термин: предоставена от заемодателя на заемоискателя договорена сума или вещ за определен срок от време срещу лихва. Заемите могат да се реализират под формата на менителници, записи на заповед и други търговски ефекти, които имат характер на ценни книжа.

loan
външен/вътрешен ЗАЕМ a foreign/an internal loan
краткосрочен ЗАЕМ a short loan
вземам на ЗАЕМ borrow (от of, from)
давам на ЗАЕМ lend, ам. loan
живея от ЗАЕМи live by borrowing
помъчи се да взема на ЗАЕМ от мене пет лв. sl. he tried to tap me for five levs
ЗАЕМ наем фин. lend-lease