Речник на думите в българския език

дърпаш, несв.
1. Какво/кого. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му.
2. Разг. Пуша, поемам тютюнев дим.
3. Прен. Разг. Грабя. Всеки дърпа от имота.
4. Прен. Разг. Кого. Държа отговорен. Ще ме дърпа ръководството за тази постъпка.
5. Кого. Търся заради качествата му. Добър майстор – всички го дърпат. – дърпам се. Съпротивлявам се, мъча се да се освободя от някого или от някакво задължение. Дърпам се да ме пуснат. Тя го кара да се жени, той се дърпа.

(гл.) влека, влача, привличам, тегля, повличам, изтеглям, издърпвам, тътря, мъкна, примъквам, придърпвам, притеглям
(гл.) разтеглям, развлачам, разтягам, раздърпвам, изопвам, опъвам, разпъвам, обтягам, разширявам, удължавам
(гл.) дръпвам

pull. tug. draw (за by); pull (at)
(нещо тежко) haul. lug
(влача) drag
(отмествам) pull back/aside, move, draw away
тя дърпаше детето за ръка she was pulling/dragging the child by the hand
ДЪРПАМ някого за ръкава pull/tug at s.o.'s sleeve
ДЪРПАМстоловете, за да направя място за pull the chairs-aside to make room for
той дърпаше края на мустаците си he pulled at his moustache
ДЪРПАМ конците прен. pull the wires; push buttons
дърпат го навсякъде he is in great demand, (хващат го за работа) he is always roped in
ДЪРПАМ ce 1.draw back/aside, pull back; recoil, start
(за кон) shy (at), (назад, настрана) jib
кон и пр., който се дърпа jib(ber)
2. прен., разг. set o.s. against, champ the bit; stand aloof, not hear of
той се дърпа от такава работа he won't hear of such a job
вж. дръпвам