Речник на думите в българския език

мн. слова, ср.
1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.
2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.
3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.
• Дар слово. Умение да се говори изящно и убедително.
• Свобода на словото. Право да се говори и пише свободно, без ограничения.

Библейско тълкуване: Едно от названията на второто лице на Св. Троица, което може би показва, че Бог се явяваше чрез делата и ученията на Христос - 1Йн. 1:1, 5:7; Отк. 19:13. "Словото Господне", е едно изречение в Стария Завет, което означава някакво откровение Божие. Отдавна преди идването на Христос на земята, Еврейските тълкуватели на Библията употребявали думата "Слово" там, където думата Йеова е стояла в първообразното; и тази дума Еврейските писатели, са считали за име на божественото същество, Синът Божий. От голяма важност е било за Йоан да покаже истинското й значение, и приложението й към Спасителя. Той описва "Словото", като лично и божествено същество, самосъществуващо, и от вечността съществуващо с Отца, но пак се различава от него като Сина, творецът на всичко сътворено, източникът на живота и светлината на човеците, който като се изпълниха времената стана плът - Йн. 1:1-3,14. Евангелието от Йоан, е пълно и ясно относно божествеността на Христос - Йн. 20:31.

(същ.) дума, реч, говор, израз, език

1. word
2. (реч) speech, oration, (обръщение) address
(проповед) sermon
дар СЛОВО gift of speech, разг. gift of the gab
имам дар СЛОВО разг. have a glib tongue
свобода на СЛОВОто freedom of speech
заключително СЛОВО a concluding speech
надгробно СЛОВО a funeral oration
тронно СЛОВО a speech from the throne

Слово -
Словосъчетание -
Слово за похода на Игор -
Слово и дело -
Словообразуващи и формообразуващи морфеми -
Словообразуване -
Винко Прибоевич -
Словения -
Словакия -
Словенски език -