Речник на думите в българския език

духовна, духовно, мн. духовни, прил.
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач. ). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
• същ. духовност, духовността, ж. (в 1 знач. ).

(прил.) нравствен
(прил.) душевен
(прил.) духовнически, свещенически, пасторски
(прил.) невеществен, нематериален, безплътен, безтелесен
(прил.) неземен, несветски, нематериалистичен
(прил.) теоретичен, словесен

1. spiritual, unworldly, of the mind, mental, intellectual, noetic
духови интереси intellectual interests
ДУХОВЕН облик a spiritual make-up, soul, intellect
духовно богатство spiritual/cultural heritage
духовна култура spiritual culture
духовна сила spiritual power
духовна връзка spiritual relationship; community of feeling
духовна бедност spiritual poverty, meanness
духовна красота spiritual beauty
духовна храна mental/intellectual food; nurture of the mind
2.рел. ecclesiastic(al), clerical
духовно лице clergyman, cleric, ecclesisatic, a man of God/of the cloth
духовно лице съм be a clergyman etc., be in (holy) orders
ДУХОВЕН сан clerical rank/position, order
приемам ДУХОВЕН сан take (holy) orders
ДУХОВЕН пастир a spiritual guide
духовна семинария a theological college; seminary
ДУХОВЕН глава head of the church
ДУХОВЕН съд a spiritual court
духовна музика sacred music

Духовен учител -
Духовенство -
Духовен зов -
Духове -
Духове от бездната -
Духовец -
Петдесетница -
Духовна и материално-обществена култура в Трънско -
Богословски факултет (Софийски университет) -
Духов музикален инструмент -