Речник на думите в българския език

мн. богохулства, ср.
1. Само ед. Хулене на Бога.
2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунство, гавра.

Библейско тълкуване: Човек е виновен за богохулство, когато говори за Бог, или за Неговите свойства, по един обиден начин; когато му приписва умишлено качества, каквито не Му принадлежат, или когато Го лишава от онези, които му принадлежат. Законът осъжда богохулниците на смърт - Лев. 24:12-16. В друг смисъл, за хората се казва, че са похулени, когато са нападани с клевети и укорителни думи - 3Цар. 21:10; Д.А. 6:11.

Хула против Светия Дух - Мт. 12:31,32; Мк. 3:28; Лк. 12:10. Този грях е бил сторен от Фарисеите, когато те въпреки своите убеждения своеволно и злонамерено са приписвали чудесата на Божия Син и делото на Святия Дух на злия дух. Често се е питало, дали този грях е смъртния грях, за който се споменава в 1Йн. 5:16, и дали се случва в днешно време. Каквото и да се отговори на този въпрос, известно е, че когато някой взима на присмех вярата и нейните постановления, когато се подиграва с делото на Святия Дух, когато постоянства да отхвърля Евангелието, да презира Християнството и делото на Духът, той се счита за крайно виновен, и предизвиква оттеглянето от него на Божествената милост, като краен резултат. От друга страна, и най-големия богохулник, който изпитва благочестива скръб за греховете си, и има желание да ги изповяда пред нозете на Спасителя, може да бъде уверен за изпълнението на истината на Христовите думи : "който дойде при мене, никак няма да го изпъдя".

(същ.) гавра, осквернение, светотатство, кощунство

blasphemy