Речник на думите в българския език

мн. акъли, (два) акъла, м. Разг. Ум, разум.

(същ.) ум, разум, разсъдък, съобразителност, пипка, пипе, глава
(същ.) способности, талант

mind, brains; (common) sense
разг. grey matter; advice
те са на един АКЪЛ they are of a mind
вземам АКЪЛа на някого knock s.o. dead
изкара ми АКЪЛа вж. изкарвам; взе ми АКЪЛа it bowled me over
давам АКЪЛ give advice
той няма АКЪЛ he has no brains; he is mad; he's a fool
опичай си АКЪЛа mind your p's and q's
още не ти е дошъл АКЪЛът you still haven't learned sense
сече ми АКЪЛът have a good head on o.'s shoulders
толкова му сече АКЪЛът he knows no better
с всичкия си АКЪЛ му казал fool that he is he told him. he should have known better than to tell him
с кой АКЪЛ you must be crazy/off your head (to с inf.)

Акулообразни -
Акула мако -
Акър -
Акули чук -
Акулакуче -
Акула пура -
Акула дойка -
Авъл Вергиний Трикост Рутил -
Акън Акъньозю -
Авъл Хирций -