Речник на думите в българския език

I. n
1. свидетел, -ка, очевидец, очевидка; I call heaven to ~ призовавам Бог за свидетел;
2. (свидетелски) показания; to bear ~ to (of) свидетелствам за; to give ~ on behalf of давам показания за (в полза на);
3. доказателство, свидетелство (of, to); in ~ of като доказателство за;

II. v
1. присъствам на, свидетел съм на, виждам (с очите си);
2. показвам, свидетелствам за; доказвам;
3. давам показания (against против, срещу; to за, относно); потвърждавам верността на (документ, подпис); подписвам се като свидетел;
4. ост. потвърждавам, свидетелствам (that че).