Речник на думите в българския език

I. n
1. употреба, употребление, (из)ползване; to be in ~ употребява се; to be out of ~ не се употребява; to fall out of ~ излиза от употреба; to make ~ of, to put to ~ употребявам, използвам; to come into ~ влизам в употреба; for the ~ of schools за училищата;
2. възможност за използване (да си служа), право да използвам; to lose the ~ of o.’s legs изгубвам краката си; не мога да ходя; to put the ~ of o.’s house at s.o.’s disposal оставям (давам) някому право да използва къщата ми;
3. нужда; to have no further ~ for не ми трябва вече, не ми е нужно вече;
4. полза, смисъл; to be of ~ for s.th. (to s.o.) полезен съм за нещо (на някого); a fat lot of ~ that’ll be to you! разг. голяма файда (ще имаш)! to find a ~ for s.th. намирам работа на нещо, ще ми влезе в работа; to have no ~ for разг. не обичам, не харесвам; he is no ~ не го бива; it is no ~ (с ger) няма смисъл (полза) да, безполезно (безсмислено) е да; it is no ~ my (разг. me) talking няма смисъл да говоря; what’s the ~ of (in)... каква полза (какъв смисъл) да...;
5. привичка, навик, практика; as was his ~ както беше свикнал, както правеше винаги;
6. рел. ритуал на дадена църква;
7. юрид. доход от имот;

II. [ju:z] v
1. употребявам, използвам (as, for за); служа си с, послужвам си с, услужвам си с; възползвам се от;
2. отнасям се към, третирам (някого); how’s the world been using you lately? разг. как си напоследък?
3. изразходвам (и с up), изчерпвам; използвам докрай; to feel ~d up чувствам се съвсем изтощен; he ~d up all the money he had той похарчи всичките си пари;
4. само past [ju:st] изразява обичайно действие имах навик (to с inf); my mother ~d to tell me майка ми често ми казваше; she ~d not (usedn’t, usen’t, нар. didn’t use [ju:s]) to smoke тя по-рано не пушеше; there ~d to be a shop here тук някога имаше магазин; I ~d to live in this street някога живеех на тази улица; it ~d to be said някога се казваше.