Речник на думите в българския език

ж., само ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията – спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
• прил. лунен, лунна, лунно, мн. лунни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.

Библейско тълкуване: Луна или Месец. Този владетел на нощта - Бит. 1:16, е един от главните свидетели в света за благостта, мъдростта и силата на Създателя - Пс. 8:3, и като приема всичката си светлина от слънцето, и я отразява върху всички наоколо, той е по един отличен начин образ на църквата Христова. В ясното небе на Изтока, месеца свети преимуществено бляскаво. Повечето древни народи, са обожавали месеца, или са го считали за едно женско божество, което наричали Артемида, Диана, Милита, Астарта, и др. Евреите, са били предупредени против този вид идолопоклонство - Вт. 4:19, 17:3, но пак изпаднали в него - 4Цар. 21:3; Ис. 65:11; Ер. 7:18, 8:2, 19:13, 44:17-25. Виж Лунатик и Новолуние.

moon
пълна ЛУНА a full moon
нова ЛУНА a new moon
залязваща/изгряваща ЛУНА a low moon
разходка по ЛУНА a walk in the moonlight, a moonlight walk.вж. луничка

Луна -
Луна (певица) -
Луна (сериал) -
Лунария -
Лунар Риконъсънс Орбитър -
Луна (програма) -
Луната залезе -
Луна-25 -
Лунатици -
Лунар Проспектър -