Речник на думите в българския език

I. n
1. (тънък) край, крайче, крайчец; връх; to walk on the ~s of o.’s toes вървя на пръсти, тихо (прен.); I have it on the ~ of my tongue на езика ми е, ей сега ще се сетя;
2. железен край, наконечник, шип (на чадър и пр.);
3. четка, употребявана при варакосване;

II. v (-pp-)
1. слагам край (шип) на;
2. съставям края на нещо;
3. отрязвам върха (на храст, дърво), стрижа, остригвам (коса).

I. v (-pp-)
1. наклонявам (се), накланям (се), килвам, климвам; to ~ o.’s hat (жарг. lid) повдигам шапка (за поздрав); to ~ o.’s hat over o.’s eyes нахлупвам си шапката; to ~ the balance (scales) накланям везните (прен.), помагам да победи;
2. докосвам се (допирам се) леко до, бутвам; удрям леко;
3. обръщам, катурвам, изтърсвам, изсипвам, хвърлям;

I. n
1. бакшиш;
2. съвет, сведения, получени по частен път; to miss o.’s ~ не постигам целта си; нямам успех; take my ~ послушай ме, чуй ме; it is a good ~ (to) добре е (да), препоръчва се (да), желателно е (да);

II. v (-pp-)
1. давам бакшиш на;
2. sl хвърлям, подхвърлям, давам (на); to ~ the wink давам знак, намигвам, смигвам, подшушвам (на); to ~ the winner казвам предварително кой ще спечели (на конно надбягване);
3. осведомявам (информирам) тайно, подшушвам (на) (about); давам частна информация; to ~ off предупреждавам.