Речник на думите в българския език

отворена, отворено, мн. отворени, прил.
1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата.
2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей.
3. Прен. Разг. За човек – общителен, буден. Отворено дете.
• Отворено писмо. Писмо до някого, което се публикува в печата.
• С отворени очи умирам. Умирам, без да изпълня желанията си.
• Отворен цвят. Светъл, ярък цвят.
• Държа очите си отворени. Внимавам.
• С отворени обятия посрещам. С радост, с желание посрещам.

(прил.) разтворен, разкрит, явен, зейнал, открит
(прил.) отракан, обигран, опитен, събуден, нестеснителен, окумуш, умен, хитър, антика
(прил.) прям, общителен, разговорлив
(прил.) разкопчан, развързан, разопакован
(прил.) с подвижен ум

1. open
бот. (за лист и пр.) patent
ОТВОРЕН за посетители open to the public
c ОТВОРЕНа уста with o.'s mouth open, (зяпнал) open-mouthed
риза с ОТВОРЕНа яка an open-neck shirt
с ОТВОРЕНи очи вж. око
ОТВОРЕНо писмо post-card, (във вестник и пр.) an open letter
с широко ОТВОРЕНи очи with o.'s eyes wide open
ОТВОРЕНи прегръдки outstretched arms
ходя с ОТВОРЕН чадър carry an umbrella up
2. (за човек) bright; smart; wide-awake, alert; sociable
3. (за цвят) bright

Отворена наука -
Отворени данни -
Отворено съдържание -
Отворен музикален модел -
Отворен код -
Отворено общество (България) -
Отворено общество -
Отворено обучение -
Отворена предна незакръглена гласна -
Отворена гласна -