Речник на думите в българския език

steel [sti:l]

I. n
1. стомана, челик; a grip of ~ желязна хватка; (as) true as ~ верен до смърт, напълно предан;
2. острило;
3. огниво (и flint and ~);
4. поет. меч, шпага; cold ~ хладно оръжие; an enemy (foe, foeman) worthy of o.’s ~ достоен противник (съперник);
5. pl акции на стоманолеярни заводи;
6. ост. железце за заякчаване на корсет;
7. attr стоманен, челичен, железен; ~ cable желязно въже;
8. attr твърд като стомана, коравосърдечен, жесток;

II. v
1. покривам със стомана, слагам железен накрайник на;
2. калявам, закалявам (и прен.); to ~ o.s. (o.’s heart) to action (against fear) подготвям се да действам решително, приучвам се да не се страхувам.

---

[´sti:l¸a:məd]
-armoured adj покрит с броня, брониран.

---

[´sti:l¸ka:st]
-cast adj отлят от стомана.

---

[´sti:lin¸keist]
-encased adj разположен в стоманен кожух.

---

[´sti:l¸laind]
-lined adj облицован със стоманени плочи.

---

[´sti:l¸mil]
-mill n стоманолеярен (стоманодобивен) завод.

---

[´sti:l¸pleit]
-plate n стоманен лист, листова стомана, стоманена ламарина.

---

[´sti:l¸setid]
-setted adj мин. закрепен с метален крепеж.

Steel -
Steely Dan -
Steele dossier -
Steelmaking -
Steel and tin cans -
Steelhead -
Steel (John Henry Irons) -
Steel Authority of India Limited -
Steeleye Span -
Steel Panther -