Речник на думите в българския език

I. n
1. въпрос, запитване; въпросително изречение; to ask s.o. a ~, to ask a ~ of s.o., to put a ~ to s.o. задавам някому въпрос; indirect ~ ез. косвен въпрос; to pop the ~ правя предложение за женитба; to beg the ~ поставям въпроса (за); карам хората да се замислят;
2. проблем, работа; въпрос (поставен на разискване); the matter (person) in ~ въпросната работа (лице); to come into ~ става дума за, повдига се въпрос за; there was some ~ of (c ger) ставаше дума да; out of the ~ изключено; Question! (възклицание на събрание и пр.) отклоняване от въпроса! не е вярно! to put the ~ предлагам (резолюция) на гласуване; a nice ~ труден въпрос; ~s of the day злободневни въпроси;
3. съмнение; възражение; beyond (all) ~, out of ~, past ~, without ~ несъмнено, вън от всякакво съмнение, безспорно; to call (bring) s.th. into ~ поставям под съмнение, оспорвам; to make no ~ of не се съмнявам в; to obey without ~ подчинявам се безпрекословно;
4. ист. изтезание за изтръгване на сведения, признания; to put to the ~ изтезавам, за да изтръгна сведения, признания;

II. v
1. задавам (някому) въпрос; разпитвам; питам; уч. изпитвам;
2. търся отговор (сведения) от (книги и пр.); гадая по (звездите);
3. изказвам съмнение в, съмнявам се; оспорвам.