Речник на думите в българския език

I. n
1. цена, стойност; cost ~ костуема цена, себестойност; cash ~, ~ in cash цена в брой; trade ~ фабрична цена; цена на едро; break-up ~ цена, на която се продава имуществото на фалирала фирма; knock-down ~ (rock-bottom ~) най-ниската възможна цена; under ~ под обикновената цена; one-~ store магазин, където всичко се продава на една цена; what ~ is, what is the ~ of? колко струва, каква е цената на? I haven’t got the ~ of a cup of tea нямам (достатъчно) пари за една чаша чай; at any ~ на всяка цена; непременно, въпреки всичко; not at any ~ на никаква цена, за нищо на света, в никакъв случай; at a ~ разг. и прен. ако си готов да платиш срещу нещо; to pay a high ~ прен. плащам скъпо за; of great ~ ост. много ценен, с голяма стойност; above (beyond, without) ~ безценен, неоценим, цената му няма; to set (put) a ~ on определям цена на; to set (put) a ~ on s.o.’s head определям награда за залавянето или убиването на някого; to set at no ~ никак не ценя, за нищо не зачитам;
2. сп. съотношение, курс (при обзалагане); long (short) ~ голяма (малка) разлика в отношението; what ~ my chances of being appointed? разг. какви са изгледите да ме назначат? what ~ my new bike? sl как ти се вижда новото ми колело? what ~ his theories now? ирон. колко струват сега теориите му? къде му останаха сега теориите?

II. v
1. определям цена на, оценявам; to be ~d at five shillings продавам се за 5 шилинга; to ~ s.th. (o.’s services) out of the market поставям толкова висока цена, че никой да не може да си я позволи;
2. запитвам за цената на;
3. ценя; преценявам; to ~ high ценя високо; to ~ low не ценя.