Речник на думите в българския език

I. n
1. луна; месечина; full ~ пълнолуние; new ~ новолуние; full-~ face лунесто (кръгло) лице; to aim (level) at the ~ изхвърлям се; имам твърде големи претенции; to bark (bay, howl) at the ~ прен. занимавам се с нещо безсмислено, губя си времето напразно; • once in a blue ~ много рядко, сегиз-тогиз, от дъжд на вятър; to cast beyond the ~ правя невероятни предположения; to cover with the ~ ам. разг. спя навън, нямам покрив над главата си; to cry for the ~, to want the ~, to reach for the ~ прен. търся под вола теле, искам невъзможното; to be over the ~ на седмото небе съм (прен.); under the ~ по (на) света, под слънцето, на земята; to promise the ~ обещавам невъзможното, давам празни обещания; to shoot the ~ sl измъквам се по чорапи, напускам квартирата си нощем, без да платя; old ~ in new ~’s arms нов полумесец на фона на слабо виждащ се диск на луната; he knows no more about it than the man in the ~ той нищо не знае за това;
2. астр. спътник, сателит, луна (на планета);
3. поет. месец, месечина;
4. прен. лунни лъчи, лунна светлина;

II. v мая се, шляя се, разтакавам се (about); пропилявам в мечти (away).