Речник на думите в българския език

I. v
1. давам (официално), отпускам, отстъпвам, предоставям, разрешавам (to); субсидирам, дотирам;
2. задоволявам (желание, молба и пр.); to ~ s.o. permission давам някому разрешение; the King ~ed him his wish кралят изпълни желанието му; he was ~ed a pension отпусната му бе пенсия; would you ~ me a favour? ще ми направиш ли една услуга?
3. съгласявам се, съгласен съм, разрешавам, приемам, допускам, признавам, зачитам; ~ed (~ing) that you are right... ако приемем, че ти си прав...; to take for ~ed приемам за дадено (вярно), приемам за нещо нормално; смятам, че се разбира от само себе си; to take too much for ~ed позволявам си твърде много, отивам твърде далеч, прекалявам; to take nothing for ~ed не приемам нищо без доказателства, на вяра; ~ed! дадено! съгласен!

II. n
1. даване, отпускане; отпусната сума, субсидия, дарение; акт за дарение; a ~ of money (land) отпуснати пари (земя);
2. съгласие, позволение, разрешение; приемане, допускане, признаване, зачитане;
3. ам. географска единица в някои щати;
4. стипендия.