Речник на думите в българския език

I. adj
1. финален, последен, краен, заключителен;
2. окончателен, решаващ; категоричен; безвъзвратен; ~ process юрид. изпълнение, екзекуция; ~ judgement, judgement of the ~ Court of Appeal юрид. окончателно решение (присъда); ~ cut sl власт, влияние; to give a ~ touch to, put the ~ touches to довършвам;
3. ез. за цел; ~ clause подчинено изречение за цел;

II. n
1. сп. финал; to run (play) in the ~s играя във финала;
2. последен изпит;
3. последната буква на дума;
4. муз. финал (на песен).