Речник на думите в българския език

I. n
1. баща, родител, татко; adoptive ~ осиновител; natural ~ баща на извънбрачно дете; F. Christmas Дядо Коледа; on the ~’s side по бащина линия; like ~ like son какъвто бащата, такъв и синът; крушата не пада по-далеч от дървото; heavy ~ строг баща; артист, който играе роля на баща;
2. родоначалник; прародител; праотец; to be gathered to o.’s ~s умирам, отивам на оня свят;
3. духовен баща, отец (и spiritual ~); the Holy F. папата; Right Reverend F. in God негово светейшество (за епископ); Most Reverend F. in God негово светейшество (за архиепископ); ghostly ~ (~ confessor) духовник; изповедник; the early ~s църковните отци; • the wish is ~ to the thought човек вярва в (на) онова, което най-много му се иска; the child is ~ of the man характерът на възрастния човек се формира още от детството му; the ~ and mother of разг. върхът на, нечуван; the ~ of a whipping жестоко бичуване; Pilgrim F.s ист. първите преселници от Англия в Америка в 1620 г.; conscript ~s римски сенатори; the F.of the Rivers (Waters) р. Нил; р. Мисисипи в Америка; F. of the Faith халиф; F. of the Faithful султан; ~ of lies дяволът; the F. of his Country Джордж Вашингтон; ~s of the city, city ~s градски съветници;

II. v
1. ставам (съм) баща на; прен. създавам, творя;
2. осиновявам; действам (отнасям се) бащински към; прен. поемам отговорност (за книга, законопроект);
3. юрид. припознавам, признавам за свое (дете);
4. възлагам (натоварвам с) бащинска отговорност (on, upon); приписвам; I know this article has been ~ed on me знам, че тази статия се приписва на мене.