Речник на думите в българския език

I. v
1. извинявам, прощавам, оправдавам; ~ me! извинете! извинявайте! моля! пардон! ~ my saying so извинете (простете) смелостта ми; ~ my coming late извинете, че закъснях; nothing can ~ such behaviour нищо не оправдава такова поведение; I could never ~ him for being so rude никога не можах да му простя, че беше толкова груб;
2. освобождавам (от задължения, данъци и пр.); may I be ~d from writing this essay? може ли да не пиша това есе?; ~ me from coming with you извинете ме, че не мога да ви придружа; ~ me getting up разг. прощавайте, че не ставам; your attendance today is ~d днес може да не присъствате;

II. [iks´kju:s] n
1. извинение, оправдание; he has no ~ for being so late той няма никакво оправдание за закъснението си; in ~ of his bad temper за да оправдае лошото си настроение; to advance an ~ поднасям извиненията си, извинявам се; ignorance of the law is no ~ незнанието на закона не оправдава никого;
2. предлог, причина, претекст; a lame (poor, thin ) ~ слаб (недостатъчен) претекст; глупаво извинение; to make (offer) ~s оправдавам се; търся начин да се измъкна; by way of ~ за да се оправдая;
3. освобождаване (от задължения и пр.).