Речник на думите в българския език

настъпиш, мин. св. настъпих, мин. прич. настъпил, св. – вж. настъпвам.

настъ̀пя
= настъ̀пвам гл.
1. step/tread on s.o.’s foot; ~ някого по мазола (и прен.) tread on s.o.’s corn, прен. tread on s.o.’s toes;
2. (напредвам) advance (към towards, against, on); gain ground; be on the offensive; врагът настъпваше упорито the enemy ground on.

---

= настъ̀пвам гл. (наставам) come (on), set in; occur; ако не настъпят усложнения if no complications set in; в залата настъпи мълчание silence fell on the audience; в стаята настъпи тишина a hush fell over the room; зимата настъпи твърде рано тази година winter has set in very early this year; настъпва час за раздяла the hour of parting is at hand; настъпват по-добри дни better days/times are on the way; настъпващият ден the dawning/breaking day; настъпващият мрак the gathering/oncoming darkness; настъпи нощ night fell, night came on; нощта бързо настъпваше night was fast closing in; пролетта настъпи spring is in, spring has come.

Настъпление на Брусилов -
Настъпление в Естремадура -
Настъпление в Астурия -
Настъпление в Леванте -
Настъпление в Кордоба -
Настъпление от Изток на Запад в Куба -
Настъпление в Сеговия -
Настъпление в Уеска -
Настъпление -