Речник на думите в българския език

I. n
1. другар(ка); съпруг(а); a ~ in arms боен другар; C. of Honour кавалер на британския орден за специални заслуги към отечеството; C. of Literature специално отличие на Кралското общество за литература;
2. съучастник, съдружник;
3. компаньон, събеседник; a poor (not much of a) ~ скучен събеседник; a first rate ~ отличен компаньон (събеседник);
4. (случаен) спътник, придружител, компаньон;
5. еш, единият от чифт предмети;
6. кавалер на най-ниска степен рицарски орден;
7. наръчник, справочник; the Gardeners’s C. справочник на градинаря;

II. v придружавам, съпровождам.