Речник на думите в българския език

срокът, срока, мн. срокове, (два) срока, м.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.

(същ.) време, период, падеж, дата
(същ.) епоха
(същ.) учебна година, семестър

1. (даден момент) date; time limit
(на полица и пр.) term
(падеж) maturity
в СРОК in time
преди СРОКа ahead of time/schedule
краен СРОК a final date, dead-line
давностен СРОК prescription; a term of limitation
определям СРОК fix a time
до установения СРОК by the time fixed
СРОК на плащане a date/term of payment
2. (промеждутък от време) period, time, term
в най-кратък СРОК in the shortest time, with the shortest possible delay
в СРОК от два месеца within two months; in two months (time)
съкращавам СРОК овете fulfil the plan in a shorter, term
в съкратени СРОКове at accelerated rates, in shortened terms
тази полица има СРОК от 100 дни this bill runs for 100 days
при изтичането на СРОКа at the expiration of the term/period
3. (училищен) term

Срок за влюбване -
Скок на височина -
Сократ -
Стоките -
Сокотра (остров) -
Смокиня -
Стокхолм -
Слокощица -
Сократес -
Смокообразни -