Речник на думите в българския език

м., само ед.
1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток.
2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа.
• прил. източен, източна, източно, мн. източни.

Библейско тълкуване: Евреите, когато говорят за четирите точки на света, винаги предполагат, че лицето им е обърнато към изток. Поради това "преди" или "отпред", в Св. Писание значи изток, "отзад" запад, "отдясно" юг, а "отляво" север. Освен обикновените значения на думата изток - И.Н. 4:19; Пс. 103:12, евреите са наричали "изток" едно обширно пространство земя, което се състояло от Вавилония, Асирия, Армения, от цялата област между Каспийското море и Арабския залив - Бит. 29:1; Чис. 23:7; Съд. 6:3, 7:12, 8:10. Мъдреците, които отидоха да се поклонят на новородения Спасител, са били от някоя земя на този изток - Мт. 2гл.

(същ.) изгрев
(същ.) източни страни

1. геогр. east
2. (ориентът) the East, the Orient
Близкият ИЗТОК the Near East
Средният ИЗТОК the Middle East
Далечният ИЗТОК the Far East
на ИЗТОК (за местоположение) in the east, (за граничене) on the east. (за движение) to the east, eastward
на ИЗТОК от east of, to the east of
къщата гледа на ИЗТОК the house faces east
пътувам на/към ИЗТОК travel eastwards, travel east
ИЗТОК югоизток east-southeast

Изток -
Изток - Запад -
Изток (квартал на София) -
Изток-Запад (издателство) -
Изток (квартал на Перник) -
Изток (квартал на Кюстендил) -
Изтокът е червен -
Изток (промишлена зона) -
Изток (река) -
Изток (пояснение) -