Речник на думите в българския език

мн. яйца, ср.
1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, някои бозайници и влечуги. Кокоши яйца. Яйце от костенурка.
2. Такова тяло, което се употребява за храна. Варени яйца. Пържени яйца.
3. Предмет с такава форма. Шоколадово яйце.
4. Яйцеклетка.
5. Такова тяло с малки размери, което съдържа оплоден зародиш при някои насекоми и земноводни. Мравешки яйца. Яйца на паяк.
• Големи яйца. Ирон. За изразяване на пренебрежение, насмешка и др.
• Като писано яйце.
1. Много хубав, красив.
2. С изключително внимание, прекалено грижовно (гледам).
• Колумбово яйце. Остроумно решение на труден проблем.
• Яйце ми се пече (на задника/дирника). Грубо. Предстои ми нещо сериозно, обикновено неприятно или трудно.

(същ.) зародиш, зачатък, ядка

egg
науч. ovum (pl. ova)
бъркани яйца scrambled eggs
яйца на очи poached eggs
снасям яйца lay eggs
великденско ЯЙЦЕ an Easter egg
гледам/пазя като писано ЯЙЦЕ keep like the apple of o.'s eye, it is the apple of o.'s eye; molly-coddle
ровко ЯЙЦЕ a delicate person, a weakling
крепя като ровко ЯЙЦЕ wrap up in cotton wool
няма къде ЯЙЦЕ да пуснеш no room to swing a cat in
насаждам някого на пачи яйца put s.o. in a pickle/fix/jam; get s.o. in hot water, leave s.o. holding the baby/the bag

Яйце -
Яйце (храна) -
Яйцеклетка -
Яйце на Фаберже -
Яйце (зоология) -
Яйце (град) -
Яйценосни животни -
Яйцеядни змии -
Яйцеполагало -
Яйцеживородство -