Речник на думите в българския език

явна, явно, мн. явни, прил.
1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.
2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци.
нареч. явно.

(прил.) открит, видим, очевиден, очебиен, публичен, отворен, наличен
(прил.) фрапантен, фрапиращ, флагрантен, известен, всеизвестен, личен
(прил.) убедителен, безспорен, сигурен
(прил.) забележим, осезаем, осезателен
(прил.) ясен
(прил.) неоспорим, неопровержим, несъмнен
(прил.) нескрит, неприкрит
(прил.) определен, недвусмислен, окончателен, категоричен
(прил.) отявлен
(прил.) общодостъпен, неограничен, свободен, обществен
(прил.) отчетлив, ясно доловим
(прил.) същински, същи, чист, пълен, абсолютен
(прил.) крещящ, скандален, поразяващ, шокиращ, груб
(прил.) нагледен
(прил.) цял, истински
(прил.) подчертан
(прил.) прям, откровен
(прил.) разбираем, проницателен
(прил.) понятен
(прил.) ясно изразен, решителен

(открит) open, manifest, overt
(очевиден) evident, obvious, ostensible, palpable, patent
(крещящ) bald, blatant, flagrant, blazing
причините са явни the causes are obvious/are not far to seek
явна глупост downright/patent nonsense
ЯВЕН факт a patent fact
явна смърт/гибел certain death
явно превъзходство a decisive superiority
явно доказателство a clear indication, clear proof
явно преимущество a clear advantage
явна несправедливост a downright/crying/blatant injustice
ЯВЕН случай на a clear case of
ЯВЕН враг an open enemy
явна склонност/тенденция a pronounced bent
явна съблазън indecent exposure