Речник на думите в българския език

мн. шапки, ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. Прен. Чадърче на гъба.
3. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма.
• същ. умал. шапчица, мн. шапчици, ж.
• Вземам си шапката. Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
• Да/ще ти падне шапката. Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
• Клатя шапка (на някого). Разг. Угоднича, подмазвам се.
• Накривявам си шапката. Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
• Правя се на дръж ми шапката. Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
• Разбъркваме си шапките. Скарваме се, спречкваме се.
• Свалям шапка (на някого). Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
• Шапка на тояга. За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.

hat
(мека с широка периферия) squashhat
(без периферия) cap
ШАПКА невидимка a Fortunatus cap
c ШАПКА with o.'s hat on; wearing a hat
без ШАПКА hatless, bare-headed
свалям някому ШАПКА raise o.'s hat to s.o., прен. take off o.'s hat to s.o.
хвръква ми ШАПКАта вж. хвръквам
клатя някому ШАПКА cringe before s.o., fawn on s.o.
пак ме е стегналаШАПКАта разг. I've got the blues again
шапки долу пред hats off to
разправяй ги на вехтата ми ШАПКА tell that to the horse marines/the dragoons
накривявам си ШАПКАта have not a care in the world
ШАПКА на тояга be foot-loose/carefree, be as free as a lark

Шапка -
Шапка (планина) -
Шапка (микология) -
Шапка (връх) -
Шапкарев -
Мономахова шапка -
Шапка (пояснение) -
Мономахова шапка от втория наряд -
Шака Зулу -
Шанкара -