Речник на думите в българския език

членът, члена, мн. членове, (два) члена, м.
1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на семейство. Член на правителството. Член на партия.
2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение.
3. Остар. Обикн. мн. Крайник на тяло (на човек или животно).
4. Мъжки полов орган.
5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. Назначен съм на работа по член 68, временно.
6. Спец. В граматиката – морфема, която означава определен, известен предмет. Определителен член. Кратък член. Член за женски род.

(същ.) орган, тяло, част
(същ.) участник, съучастник
(същ.) перо, статия, точка
(същ.) клауза, параграф

1. member
(на научно дружество и пр.) fellow
ЧЛЕН кореспондент a corresponding member
ЧЛЕН основател a foundation/founder/charter member
ЧЛЕН на градския съвет a member of the town council
нов ЧЛЕН (на организация) a new recruit
ЧЛЕН съм на комисия sit/be/serve on a committee
ЧЛЕН съм на партия be a member of a party, follow a party
ставам ЧЛЕН на join
2. грам. article
определителен/неопределителен ЧЛЕН а definite/an indefinite article
пъленЧЛЕН article with the nominative cass
кратък ЧЛЕН article with the objective case
3. (на договор) clause
(на устав и пр.) article
пo ЧЛЕН 4 от - under article 4 of
4. мат. member, term
лог. term, premise
5. анат. (крайник) limb, member
(мъжки полов орган) penis

Член -
Членестоноги -
Членуване -
Член на Британското кралско научно дружество -
Член-кореспондент на Българската академия на науките -
Членуване в немския език -
Академик -
Членове на Теодосиевата династия -
Присъединяване на България към НАТО -
Евродепутат -