Речник на думите в българския език

мн. чети, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета.
• прил. четен, четна, четно, мн. четни. Четни командири.

(същ.) група, потеря, отряд, банда
(същ.) шайка, тайфа
(гл.) прочитам, разчитам
(гл.) броя, изброявам

band, detachment.1. read
книж. peruse
(молитва) say
(безразборно) browse
ЧЕТА на глас read aloud/out loud/out/off
ЧЕТА (най-)внимателно pore through
ЧЕТА всичко наред read without skipping
ЧЕТА лекции read/deliver lectures
ЧЕТА мисли read s.o.'s mind
ЧЕТА, докато заспя read o.s. to sleep
ЧЕТА между редовете read between the lines
ЧЕТА буква пo буква spell
човек, който много чете a great reader
ЧЕТА молитви say/tell/count o.'s beads
ЧЕТА молитва (преди или след ядене) ask a blessing
ЧЕТА някому морал/конско евангелие call/haul s.o. ovеr the coals, sl. jaw s.o.
чете се леко it is easy to read; it is highly readable
чете се с удоволствие it makes pleasant reading
пиесата е пo-добра на сцената, отколкото когато се чете the play acts better than it reads
да се чете... to be read..., should read as follows...
не се чете (за подпис) illegible
2. (броя) count

Чета -
Чета на Христо Ботев -
Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа -
Чета на Таньо войвода -
Чета на Герасим Тодоров -
Четакли -
Четара -
Чета на поп Харитон и Бачо Киро -
Чета на Филип Тотьо -
Чета на Ильо войвода (1876) -