Речник на думите в българския език

мн. чаши, ж.
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино.
• Буря в чаша вода. Много шум за нещо незначително.
• Горчива чаша. Тежко изпитание, нещастие.
• Обичам чашата. Пиянствам, пияница съм.
• Обръщам чашите. Пия много, пияница съм.
• Чашата на търпението ми преля. Не мога повече да понасям.
• Вдигам чаша.
1. Пия.
2. Вдигам наздравица.

Библейско тълкуване: Тази дума се употребява в Св. Писание с две значения, или със същинско или с преносно значение. В същинско значение, тя обозначава един особен съд за пиене, направен от рог или от метал - Бит. 40:13, 44:2; 1Цар. 7:26. В преносно значение, под името чаша се разбира делът, който Провидението определя в живота на всеки човек - Пс. 11:6, 16:5.

(същ.) стакан

(стъклена) glass, (за вода и) tumbler
(порцеланова) cup, (с прави стени) mug
(количество) glassful, cupful
ЧАША с капак tankard
(църковна) chalice
ЧАША със столче a stemmed glass, goblet
ЧАША чай a cup of tea
препълнена ЧАША brimmer
препълвам ЧАШАта на fill up the measure of
карам ЧАШАта на тьрпението да прелее break the camel's back
на ЧАША over a glass of wine, over a-bottle