Речник на думите в българския език

мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето.

Библейско тълкуване: Чакалът е голям колкото едно куче, с вълча глава, с лисича опашка, и жълт. Той е свиреп като вълк. Чакалите се различават от лисиците по това, че се събират на глутници, когато преследват своята плячка, а с виенето и лаенето си ужасяват всеки, който ги чуе. Те живеят в дупки; обикалят около селата; грабят кокошки от кокошарниците; хранят се с дивеч, гущери, насекоми, грозде, и др.; и когато не могат да намерят нищо друго, ядат мърша и всичко, което е имало някога живот. Те вървят по дирята на кервани и войски, изяждат телата на умрелите, и даже ги изравят от гробовете им, за да се наситят - Пс. 63:10; П.Ер. 5:18.

(същ.) хищник, хиена, вълк
(същ.) грабител, кръвожадник

зоол. jackal