цинк

Тълковен речник

цинкът, цинка, само ед., м. Химически елемент – ковък метал със синкавобял цвят.
• прил. цинков, цинкова, цинково, мн. цинкови. Цинково корито. Цинков оксид.

Българо-Английски речник

zinc
(особ. на пръчки) spelter

Подробна информация от Wikipedia

Цинк -
Цинково-въздушна батерия -
Цинков оксид -
Цинков сулфид -
Цинков хлорид -
Цинков сулфат -
Цинков дихидроксид -
Цинкит -
Цинков фосфат -
Цинк (музикален инструмент) -

Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.

Речник на думите в българския език