Речник на думите в българския език

храмът, храма, мн. храмове, (два) храма, м.
1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма.
2. Прен. Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там. Театърът е храм на изкуството.
прил. храмов, храмова, храмово, мн. храмови (в 1 знач. ).

Храмът е светилище, в които хората се прекланят пред Бога.
Храмовете са едни от най-ранните постройки на човечеството, богато украсени и изграждани на ключови места в селищата. Различаваме антични, будистки - чайтя, юдейски - синагога, християнски - църква, мюсюлмански - джамия и езически храмове. Според архитектурата си древногръцките храмове са няколко вида: храм с анти; толос периптер; толос моноптер; простил; амфипростил; периптер]; псевдопериптер; псевдодиптер; диптер.

В християнството храмът е Божият дом, в който невидимо обитава Господ, обкръжен от сонм ангели и светии, и в който се извършват обществените молитви и Света Литургия. Задължителни елементи са осветен от архиерей Свети олтар разположен на изток и наос. При по-големите църкви има: преддверие, крипта, параклис, апсида, баптистерий, емпория, камбанария. Църквите са централни кръстокуполни постройки с богата художествена украса, определена от канона: стенопис; витраж; дърворезба; скулптура. Основен тип църква е базилика. Църквите са еднокорабни или многокорабни, със или без напречен кораб. Във вътрешността на източноправославната църква има иконостас, проскенитарий, амвон и др.

(същ.) църква, обител, катедрала, светилище, олтар, светиня

temple; shrine; church
(будистки) tope
~ на науката a temple of science