Речник на думите в българския език

Невроза, изразяваща се соматично. Хистеричните кризи: бурни кон­вулсии, парализа, загуба на зрението или речта и т.н. не почиват на никак­ва органична основа (например су­бектът казва, че не може вече да хо­ди, но рефлексите му са запазени); от друга страна, те почти винаги нас­тъпват в присъствието на много хо­ра. Дълго време неразбирани (в Средните векове ги приписвали на обсебеност от бесове, в XIX век - на сексуална разюзданост), те били грижливо описани от Ж. М. Шарко, а после обяснени от 3. Фройд. Хистерията е експресивна невро­за. Кризите са натоварени с опреде­лено значение. Тя е соматичен и зрелищен израз на несъзнавани конф­ликти. Кризите имат стойността на език: една 21 годишна девойка, леку­вана от Бройер и Фройд през 1882 г., не можела вече да пие от чаша; анализът разкрил, че това поведение е несъзнаван протест срещу постъп­ката на предишна гувернантка, коя­то давала на кучето си да пие от ча­ша. Хистернчните са емотивни и чув­ствителни индивиди, с буйно въоб­ражение, внушаеми, пластични, иска­щи винаги да се харесват. Несмеейки да утвърдят личността си, те веч­но играят ролята, която са си избра­ли. Те изтласкват в несъзнаваното своите забранени афекти и послед­ните намират израз като се преобра­зуват (чрез конверсия) в телесни сим­птоми. Хистеричните не са симуланти, а невротици, които се лекуват ефикасно с психоанализа. Освен конверсионната хнстерия, се различават още: страхова хистерия (Фройд), при която преобладават фобийните симптоми и тревожността, но липсват телесните прояви на конверсията; травматична хистерия (Шарко), нас­тъпваща след някакво травмиращо събитие; колективна хистерия, която прилича на малка епидемия.

от гр. hystera - матка