Речник на думите в българския език

Единица за измерване на маса и тегло.

1. Стандартен американски и английски фунт, равен на 16 унции или 453,592 374 495 300 g (≈453,6 g);
2. Тройски (британски аптечен) фунт (тройфунт), равен на 12 тройунции или 373,241 718 913 976 g (≈373,2 g).

В много европейски страни, използващи метричната система, като извънсистемна единица в практиката се ползва «метричен фунт» (на немски: Pfund, на френски: livre, на холандски: pond), равен на 0,5 kg.

Фунтът се използва също като единица за тегло и изобщо за сила (ср. килограм-сила). Една английска фунт-сила (pound-force) е равна приблизително на 4,448 N.

от латински език: pondus — тегло, гира
В миналото фунтът е имал предшественик – единица, наричана с латинската дума libra, като в англоезичните страни от нея е останал символът lb, но вече използван за фунт (паунд).
Паричната единица лира стерлинг и до днес се означава със символа £, също произлизащ от думата libra.

В разни страни в миналото са се използвали различни определения за фунта:
староруски фунт, равен на 32 лота или 409,512 030 787 770 g;
австрийски фунт, равен на 560,01 g;
шведски фунт, равен на 425 g.

1. (мярка за тежест) (avoirdupois) pound (съкр. lb.)
десет пенса ФУНТа tenpence a/the pound
2. (лира) pound (sterling)