Речник на думите в българския език

филмът, филма, мн. филми, (два) филма, м.
1. Светлочувствителна целулоидна лента за кино-и фотографски снимки. Купувам филм. Промивам филм.
2. Произведение на киноизкуството, при което се възпроизвеждат движещи се образи с помощта на бързосменящи се снимки или рисунки върху лента.
3. Копие, екземпляр от такова произведение.
4. Само ед. Тънка, фина кожица, ципа, нежен пласт. Филм от петрол по повърхността на водата. Кремът образува филм върху кожата.
• същ. умал. филмче, мн. филмчета, ср. (в 1 знач. ).
• прил. филмов, филмова, филмово, мн. филмови.

(същ.) представление, спектакъл, програма, шоу, зрелище, шествие

1. фот. кино film, roll-film
цветен ФИЛМ colour film
2. (показан на екрана) film. moving picture
ам. motion picture, movie
ням ФИЛМ a silent film
говорящ ФИЛМ a sound film, разг. talkie
архивен ФИЛМ a return film/feature
игрален ФИЛМ a feature film
документален ФИЛМ documentary
научен/учебен ФИЛМ an instructional film, documentary
цветен ФИЛМ a Technicolour film, a film in colour
късометражен ФИЛМ short
мултипликационен/трик ФИЛМ a cartoon/trick film; an animated cartoon
ФИЛМ в няколко серии a serial film
снемам ФИЛМ film, shoot/make a film
пускам ФИЛМ release a film
подходящ за ФИЛМ filmable

Филм -
Филмография на Силвестър Сталоун -
Филмография на Скуби-Ду -
Филмов фестивал в Карлови Вари -
Филмова музика -
Филм на ужасите -
Филмография на Том и Джери -
Филмов фестивал във Венеция -
Филмов продуцент -
Филмография и награди на Стенли Кубрик -