Речник на думите в българския език

Филосовско учение за развитието на съзнанието, коeто изучава феномените и смислите. В зависимост от разбирането за природата на феномена бива:
- описателна (дескриптивна), когато изучава методите на описване, които се прилагат при естествената нагласа на съзнанието; ограничава се до "сферата на преживяванията според тяхното реално съдържание (Хусерл);
- светска (mundane от лат. mundanus – светска) – отнасяща се до "реалните" феномени, когато не е проведена феноменологична редукция;
- ейдетическа – "интуитивно-априорна наука" (Хусерл), която изследва универсалните същности (ейдосите), техните структури и отношения (возможна е само след провеждането на ейдетическа редукция);
- херменевтическа - разкрива смисъла на феномените чрез тяхната интерпретация;
- конститутивна - изследва процесите на конституиране на феномените (смислите) в съзнанието;
- конститутивна естествена нагласа/установк (А.Щюц) - изследва процесите на индивидуалното съзнание, участващи в осмисленото конституиране на социалните отношения на човека;
- трансцендентална - анализира ролята на трансценденталната субективност в познанието и дейността на човека (възможна е само след провеждането на трансценденталната редукция);
- структурна (Г. Ромбах) - изучава структурите, идентични за съзнанието и реалността;
- "космологическа" (Е. Финк) -изследва проблемите на светогледите или схващанията за света;
- натуралистическа (М. Фарбер) - според нея, феноменологическия метод трябва да се прилага при научните изследования като предварителна, чисто описателна методологическа процедура.

гр. phainomenon – проявяващо се, logos – слово, знание “явяващо се”

феноменоло̀гия
ж., само ед. phenomenology.

Феноменология -
Феноменология (наука) -