Речник на думите в българския език

устояваш, несв. и устоя, св.
1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрайвам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра. Устоявам на всички трудности. Устоял на огъня.
2. На какво. Оставам на същите възгледи, позиции и др. Устоявам на влиянията.
3. На кого/на какво. Издържам, не се поддавам (на съблазън, на любов, на жена).
същ. устояване, ср.
прил. устоял, устояла, устояло, мн. устояли.

(гл.) държа се, удържам, издържам, крепя се, трая, утрайвам
(гл.) хващам корен, задържам се, загнездям се
(гл.) упорствувам, противопоставям се, не отстъпвам, противя се, възпротивявам се, реагирам
(гл.) справям се, смогвам, устисквам
(гл.) не се разколебавам, не се отчайвам, оставам убеден

withstand (s.th.), resist (s.th.), stand up (to, against), bear up (to, against); hold out (against)
прен. keep o.'s ground, hold o.'s own
УСТОЯВАМ на положението hold/keep o.'s end up
корабът ще устои на бурята the ship will live through/will weather the storm
стени, устояли на вековете walls that have stood the brunt of ages
УСТОЯВАМ на огъня/на нападки stand fire
УСТОЯВАМ на думата си keep o.'s promise/word
не УСТОЯВАМ lose o.'s ground
(не изпълнявам) break through, fail (to do s.th.)
не УСТОЯВАМ на думата си break o.'s word/promise, go back on o.'s word, back out
не УСТОЯВАМ на изкушение yield to temptation
не УСТОЯВАМ на натиск give under pressure, прен. yield to pressure