Речник на думите в българския език

мн. улици, ж.
1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата.
2. Прен. Жителите на сградите по такъв път. Събра се цялата улица. Събудих цялата улица.
3. Прен. Само ед. Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния. Израснал е на улицата. Има възпитание от улицата.
същ. умал. уличка, мн. улички, ж.
• Задънена улица.
1. Улица без изход.
2. Прен. Разг. Безизходно положение. Попадам в задънена улица.
• Изхвърлям на улицата (някого). Лишавам от жилище или от работа.
• Оставам на улицата. Оставам без жилище или без работа.

(същ.) път, сокак
(същ.) булевард, авеню
(същ.) проход, пътека, шосе, магистрала

street
на УЛИЦАта in (ам. on) the street
прен. in the gutter
(широка) thoroughfare
дрехи за УЛИЦАта outdoor dress
задънена УЛИЦА a blind alley (u прен.), a cul-de-sac
живея на УЛИЦА "Оборище" номер 52 live at 52 Oborishte Street
вземете втората УЛИЦА наляво take the second turning to the left
намерих се на УЛИЦА та I found myself in the street
изхвърлям наУЛИЦАта chuck/turn put
човекът от УЛИЦАта the man in the street
идвам от УЛИЦАта прен. come from the gutter
дете, взето от УЛИЦА та a child taken from the gutter
УЛИЦАта е затворена no thoroughfare
ще бъде празник и на нашатаУЛИЦА our day will also come
зелена УЛИЦА green light (и прен.)
давам зелена УЛИЦА на give the green light to

Улица -
Улицата -
Улица „Далматинци“ 101 -
Улица Сезам -
Улицата на кошмарите -
Улица Консервна (филм) -
Улица Монмартър, 125 -
Улица на процесиите -
Улица роз -
Улицата на срама -