Речник на думите в българския език

уверена, уверено, мн. уверени, прил.
1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее.
2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост. Уверен глас. Уверени стъпки. Уверен поглед.
нареч. уверено. Вървя уверено.
същ. увереност, увереността, ж.

(прил.) убеден, вярващ, решителен, сигурен, положителен, категоричен
(прил.) твърд, непоколебим
(прил.) строг, енергичен
(прил.) устойчив, здрав, непогрешим

1. (сигурен) sure (в of), assured, confident, positive, certain (of)
УВЕРЕН в успеха на нещо sure/confident/certain of success
можете да бъдете УВЕРЕН, че you can rest assured that
той беше твърдо УВЕРЕН, че it was his fixed belief that
можеш да бъдеш УВЕРЕН (you may) depend upon it
УВЕРЕН съм в себе си be sure of o.s., be self-reliant
УВЕРЕН съм I'm sure/certain, I'll warrant
2. (за глас. движение) confident, sure, steady, unfaltering; masterful
УВЕРЕНa ръка a sure hand
УВЕРЕНa стъпка a cona fident/firm step
УВЕРЕН глас a steady/an unfaltering/a masterful voice

Увереност -
Умерен климат -
Умерени широколистни и смесени гори -
Умерени иглолистни гори -
Умереноконтинентален климат -
Климатична класификация на Алисов -
Умерено-континентален климат -
Умерени тревни, саванни и храстови биоми -
Умерена монархия -
Умерени прерии -