Речник на думите в българския език

трудова, трудово, мн. трудови, прил.
1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка.
2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се. Трудов народ.
• Трудови войски. Разг. Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.

working, (attr.); labour (attr.), work (attr.)
ТРУДОВ колектив a working team
(в предприятие) workers and employees
ТРУДОВ договор a labour agreement
ТРУДОВa книжка a record of service; work-book
ТРУДОВo възнаграждение labour remuneration
ТРУДОВ доход an earned income
ТРУДОВa дисциплина labour discipline
ТРУДОВ живот an active life; a life of work
ТРУДОВо всекидневие the day's routine, разг. the daily grind
ТРУДОВ народ working people/population
ТРУДОВ герой a hero of labour
ТРУДОВa повинност labour service/conscription
ТРУДОВи войски labour corps
ТРУДОВa интелигенция a working intelligentsia
ТРУДОВи резерви labour reserves; trained/skilled workers
училище за ТРУДОВи резерви а vocational school
ТРУДОВ а злополука an employment accident
ТРУДОВa норма a work standard
ТРУДОВ стаж length of service

Трудово кооперативно земеделско стопанство -
Трудовец -
Трудова злополука -
Трудов договор -
Трудови лагери в Северна Корея -
Трудово право -
Трудова прокуратура на Бразилия -
Трудова теория за стойността -
Трудова терапия -
Трудов фронт (театър) -