Речник на думите в българския език

или съкр. тоз и тоя, тази или съкр. таз2 и тая, това и разг. туй, мн. тези или съкр. тез и тия, показ. мест.
1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек• Каква е тази книга?
2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др. ) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа – голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя• Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е?
• Този-онзи/тоя-оня. Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
• Тази година/този месец. Годината/месецът, която/който в момента тече.
• Тия дни. Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
• Този/тоя път. Сега, последният път.

that, this one, this

Този неясен обект на желанието -
Този вид жена -
Този луд, луд круиз -
Тозинги -
Този див, див запад -
Този истински мъж -
Този свят е тъй прекрасен (албум) -
Този хубав живот -
Токио -
Торино -