Речник на думите в българския език

тайна, тайно, мн. тайни, прил.
1. Който се пази в тайна; неизвестен. Таен проход. Тайни мисли.
2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен. Тайни знаци.
• нареч. тайно.
• Тайна вечеря. Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.

(прил.) скрит, скришен, прикрит, потаен, притаен, невидим, анонимен, тъмен, задкулисен, тайнствен, загадъчен
(прил.) подмолен, нелегален, конспиративен
(прил.) неразгадаем, непонятен
(прил.) поверителен, секретен, доверителен, дискретен, конфиденциален
(прил.) съкровен, интимен
(прил.) езотеричен
(прил.) неясен, неразбираем
(прил.) интригантски, непочтен
(прил.) коварен, лукав, измамнически
(прил.) посветен в тайна, доверен
(прил.) неизразен, необясним, смътен
(прил.) мистериозен
(прил.) уединен, усамотен

1. secret
(прикрит) veiled; masked, covert. concealed
(скришен, непозволен) clandestine, surreptitious, underhand, backstairs (attr.), hugger-mugger, covert
(извършен крадешката) stealthy, furtive
(нелегален) underground
(поверителен) secret, confidential
ТАЕН агент, ТАЕН полицай a plain-clothes man
ТАЕН съюз a secret alliance
ТАЕН брак a clandestine/secret-marriage
тайна среща а clandestine meeting
тайна служба a secret service
тайна радиостанция a clandestine radio-station
тайна печатница an underground printing press
таен човек a secretive person
тайно гласуване secret ballot
тайни сделки underhand/secret dealings
2. (тайнствен) mysterious, inscrutable, enigmatic, cryptic, occult
Тайната вечеря църк. the Last Supper