Речник на думите в българския език

страхът, страха, мн. страхове, (два) страха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Ръцете му трепереха от страх.
• Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е. Страхувам се.
• Вземам страха (на някого). Плаша.
• Имам страха. Страхувам се.

(същ.) уплаха, малодушие, нерешителност, слабодушие, боязън, боязливост, трепет, наплашеност, заплаха, угроза, опасение, ужас
(същ.) страхопочитание, почтителен страх, уважение, респект
(същ.) паника, смут, суматоха, безпокойство
(същ.) подозрение, недоверие, недоверчивост, съмнение, мнителност
(същ.) тревога

fear, dread (от of)
(уплаха) fright
(опасение) apprehension
смъртен СТРАХ mortal fear
от СТРАХ да не се ударя for fear of hurting o.s.
СТРАХ ме е от afraid (от of, да of с ger.), ужасно ме е СТРАХ от be terrified of
държа в СТРАХ keep in awe/fear
живея под СТРАХ за живота си go in fear of o.'s life
под СТРАХ от смъртно наказание under/on pain of death; under penalty of death
СТРАХ от смъртта fear/dread of death
СТРАХ пред неизвестното fear of the unknown
мечка СТРАХ, мене не! вж. мечка
вземам някому СТРАХа put the fear of God into s.o.
имам СТРАХа на някого fear s.o.
СТРАХ лозе пази take no chances

Страх -
Страхилово -
Страхил Попов -
Страх (филм, 2021) -
Страхувайте се от живите мъртви -
Страхил Каваленов -
Страхил войвода -
Страх и омраза в Лас Вегас -
Страхил (село) -
Страхилица -