Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
inforechnik.info
грешка?

спъ̀тник

 

Тълковен речник

мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.
прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.

Синонимен речник

(същ.) другар, придружител, компаньон
(същ.) сателит

Българо-Английски речник

1. fellow-traveller, companion
2. acmp., косм. satellite
(изкуствен) sputnik
пускам СПЪТНИК launch a satellite

Подробна информация от Wikipedia



thumbnail Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.