Речник на думите в българския език

снегът, снега, мн. снегове, м.
1. Падащи като валеж през зимата бели ледени кристалчета – снежинки. Вали сняг. Едър сняг.
2. Масата от такива кристалчета върху земята. Пряспа сняг. Вървя през снега. Пухкав сняг.
• Бял като сняг. Много бял.

Библейско тълкуване: Снегът често се споменава в Св. Писание, заради белия си цвят - Из. 4:6; Чис. 12:10; 4Цар. 5:27; Пс. 51:7; Ис. 1:18, и поради умивателното си свойство - Йов 9:30. Думите "както е прохладата на снега в жетвено време" - Пр. 25:13, загатват употребата на снега за приготовление на студени пития за жетваря, а в думите "както сняг лятно време" - Пр. 26:1, (валенето на сняг лете), като нещо неестествено и несвоевремено, се сравнява с честта, която се дава на глупавия. И днес в Дамаск, Бейрут и Египет, донасят лете сняг за продан от Ливанските планини. Рядко се е случвало да пада дебел сняг в Палестина, и да трае за дълго време в ниските места - 2Цар. 23:20. Като всичко друго в природата, снегът се приписва на ръката Божия - Пс. 147:16,17.

snow
вали СНЯГ it snows
мокър СНЯГ, топящ се СНЯГ slush
прясно навалял-driven snow
голям СНЯГ беше навалял there had been a heavy snowfall
покрит със СНЯГ covered with snow, snow-covered/-clad
(за връх, планина) snow-capped/-topped
линия на вечен СНЯГ snow-line
сметана/белтъци на СНЯГ whipped cream/egg-whites