Речник на думите в българския език

смущаваш, несв. и смутя, св.
1. Кого/какво. Причинявам безпокойство, тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути силно. Смути я с наглото си държание. Смущават спокойствието му със заплахи по телефона.
2. Какво. Разстройвам, обърквам протичането, правилния ход на нещо. Закъсненията за час смущават работата. – смущавам се/смутя се. Обърквам се, притеснявам се, тревожа се. Смущава се пред непознати хора. Смути се и обърка сервирането.
същ. смущение, мн. смущения, ср. Настъпват смущения в работата на сърцето. Смущение сред децата.

(гл.) безпокоя, дразня, гнетя, угнетявам, притеснявам, внасям смут, нарушавам спокойствието, обезпокоявам, тревожа, задавам страх, разтревожвам, хвърлям в смущение, нервирам, плаша, изплашвам, алармирам, не оставям на мира, мира не давам, отегчавам, дотягам
(гл.) мътя, размътвам, бъркам, обърквам, разбърквам
(гл.) бунтувам, вълнувам
(гл.) нарушавам, преча, не зачитам, престъпвам
(гл.) раздразням
(гл.) досаждам
(гл.) затруднявам, озадачавам
(гл.) стряскам, уплашвам
(гл.) разстройвам
(гл.) подлудявам, влудявам
(гл.) слисвам
(гл.) причинявам неудобство на
(гл.) дезорганизирам
(гл.) повреждам

1. confuse, embarrass, perplex, perturb, put out of countenance, put out; bewilder, abash
(обърквам) upset, disconcert, disquiet
fluster, flurry, разг. rattle
(преча на) interfere with
СМУЩАВАМ душевния покой на някого disturb s.o.'s peace of mind
2. (обезпокоявам) trouble, disturb, bother
3. рад jam
СМУЩАВАМ ce be confused/perplexed/embarrassed/disconcerted; get easily embarrassed/confused; be shy/awkward