Речник на думите в българския език

случайна, случайно, мн. случайни, прил.
1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство.
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти.
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите.
нареч. случайно.

(прил.) внезапен, ненадеен, неочакван, непредвиден, инцидентен, акцидентен, неволен, непреднамерен, несъзнателен, произволен, неопределен
(прил.) евентуален, възможен, вероятен
(прил.) рискован
(прил.) външен, чужд, страничен
(прил.) непостоянен, нередовен, несистемен
(прил.) рядък
(прил.) несигурен, опасен, пълен с опасности
(прил.) отделен, единичен
(прил.) спорадичен, разпилян
(прил.) косвен, несъществен

accidental, fortuitous, casual, chance (attr.)
(краткотраен) fugitive
СЛУЧАЕН човек nobody
той не е СЛУЧАЕН човек he is not just anybody
СЛУЧАЕН познайник a chance/casual acquaintance, pick-up
СЛУЧАЕН посетител a casual visitor
СЛУЧАЕН спътник a chance companion
СЛУЧАЕН съюзник an ally of the minute
СЛУЧАЕН избор an accidental/a fortuitous choice
случайна работа an оdd job; accidental/charnce/casual work
случайна среща a chance/an accidental meeting, a casual ercounter
случайна мисъл a random/passing idea
случайна забележка a chance/random/passing remark
случайна грешка a casual/chance mistake, a mere slip
случайна смърт accidental death
случайно познанство a chance acquaintance
случайно обстоятелство an accidental circumstance
случайно съвпадение coincidence
случайно явление a chance phenomenon
не е случайно това, че it is no accident/it is not by chance that

Случаен концерт -
Стохастичен процес -
Случайност -
Случайна величина -
Случайно търсене -
Ислямска държава -
Случайно обхождане -