Речник на думите в българския език

селска, селско, мн. селски, прил.
1. Който принадлежи на село. Селска кръчма.
2. Който се отнася до село. Селски нрави.
3. Който се извършва с участието на селяни. Селски бунтове.
4. Присъщ на селянин. Селско облекло.
5. Като същ. Разг. Който е от същото село; селянин. Днес срещнах една селска.
нареч. селски. Салата по селски. Говори селски.
• Селско стопанство. Стопански отрасъл, включващ растениевъдство и животновъдство.

(прил.) провинциален, недодялан, неотракан

1. прил. (свързан със село, селяни) village; peasant (attr.)
(свързан със стопанство, бит) rural
(вън от града) country (attr.)
(прост, непокварен. груб) rustic
СЕЛСКИ пазар/път/хан a country market/road/inn
СЕЛСКИ произход peasant origin
СЕЛСКИ танц a country dance
СЕЛСКИ двор farmyard
СЕЛСКИ живот country life
СЕЛСКИ имот rural property
СЕЛСКИ мегдан a village square
СЕЛСКИ хляб a cottage loaf
СЕЛСКИ говор rustic speech
СЕЛСКИят пролетариат the rural proletariat, the rural poor
СЕЛСКИ бунт a peasant revolt
СЕЛСКИ празник a village feast
СЕЛСКИ учител a village schoolmaster/teacher
селска мома a village girl
селска къща a (country) cottage, a peasant house
селска кола a country/peasant/farm cart
селска уличка a village lane
селска хитрина peasant cunning
селска простота rustic simplicity
селско стопанства rural economy, agriculture
селска работа farm work
селско чедо a child of the countryside/of the soil
СЕЛСКИ дрехи peasant/rustic dress
СЕЛСКИ обичаи peasant customs
СЕЛСКИ маси peasant masses
2. нар. like a peasant; in the village style