Речник на думите в българския език

вин. остар. своего, дат. остар. своему, своя, свое, мн. свои, крат. си2, възвр. притеж. мест.
1. Който принадлежи на вършителя на действието. Пиша със своята химикалка.
2. Своеобразен, свойствен само на нещо. Това място има своя прелест.
3. Присъщ на нещо, предназначен за определено обстоятелство. Играта си има своите правила.
4. Който е в близки отношения. Трябва да помогнем на своите хора.
• Своего рода. Особен, оригинален.
• Държа на своето. Упорито защитавам мнението си.

(прит.мест.) личен, собствен, частен, субективен, индивидуален
(прит.мест.) роднина, близък, околен, ближен, доверен

my, your, etc.
(собствен) o.'s own
СВОЙ човек a person of o.'s own family
свои хора close friends; relations
между своите among o.'s own people
при свои или чужди with family or strangers
грижа се за своите look after o.'s own
тук сме всички свои no strangers here
пo своя воля of o.'s own free will
със своя думи in o.'s own words
искам своето claim/demand o.'s right
искам своето от claim o.'s own from
настоявам на своето insist on having o.'s way, insist on o.'s own point of view
чувствувам се между свои feel among friends
влагам нещо свое в put s.th. of o.s. into
нямам нищо свое have nothing of o.'s own
СВОЙ своето не храни, тежко му, който го няма blood is thicker than water
за своя сметка прен. at o.'s expense
всеки знае своята everyone knows where his shoe pinches
той все своето си знае he won't budge an inch, he's as stubborn as a mule
на СВОЙ ред in o.'s turn
на своя глава разг. off o.'s own bat
на СВОЙ ред, от своя страна in o.'s turn

Свой сред чужди, чужд сред свои -
Своге -
Савойска династия -
Своевременна подмяна на респираторните филтри -
Савойско херцогство -
Свободна воля -
Савойско графство -
Своге (община) -
Свободен дух -
Свобода -