Речник на думите в българския език

мн. свободи, ж.
1. Спец. Само ед. Във философията – възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
• Лишавам/лиша от свобода. Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
• Пускам/пусна на свобода. Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!

(същ.) независимост, самостоятелност, автономия, еманципация
(същ.) волност, воля, полет, неограниченост, слободия
(същ.) естественост, непринуденост
(същ.) ширина, удобство, рахатлък

1. freedom, liberty
СВОБОДА на волята freedom of the will, free will
СВОБОДА на словото freedom of speech/expression
СВОБОДА на печата/събранията/сдружаването freedom of the press/of assembly/of association
религиознаСВОБОДА,СВОБОДА на вероизповеданията free exercise of religion; freedom of worship
СВОБОДА на мисълта freedom/liberty of thought
СВОБОДА на съвестта liberty of conscience
поетична СВОБОДА poetic licence
прекалена СВОБОДА licence
пълна СВОБОДА на действие a free hand
на СВОБОДА (неограничаван) in freedom, (свободен, пуснат на свобода) at liberty
пускам на СВОБОДА set free, set at liberty/at large
давам СВОБОДА на allow/grant (s.o.) freedom
давам някому СВОБОДА на действие give/allow s.o. a free hand, leave s.o. a clear field
давам пълна СВОБОДА на въображението си give the reins to o.'s imagination
намирам се отново на СВОБОДА regain o.'s liberty
ползувам се с пълна СВОБОДА enjoy full liberty
имам пълнаСВОБОДА да have entire freedom to
2. (в отношенията) familiarity
позволявам си много голяма СВОБОДА с хората make o.s. too free with people
3. (лекота, непринуденост) ease, freedom